Лечение на кариеси

    Кариесът е инфекциозно заболяване, което води до разрушаване на твърдите тъкани на зъбите. Зъбният кариес е най-честото и широко разпространеното хронично заболяване в световен мащаб.

Етиология

    Резултат е от едновременното и взаимозависимо действие на редица фактори, определящи го като мултифакторно заболяване. Това затруднява неговото предотвратяване.  Основните фактори, определящи развитието на зъбен кариес са структурата на емайла, микроорганизмите, ферментабилните въглехидрати, честия прием на захари и намаленото слюнкоотделяне. Честотата на захарния прием е много по-рисков фактор от количеството на захарта. Симптомите му са най-често визуални в начален стадий. При напреднала фаза се усеща болка в зъба при химични и физични дразнения (топло, студено, сладко, натиск на зъба и др.). Лечението се извършва посредством пломба, като кориозната маса се почиства и се отстранява . 

    Кариесът засяга 95% от хората. Той започва с деструкция на зъбната повърхност, постепенно разрушава зъбите, затруднява дъвченето и нарушава естетическия вид на лицето. Зъбният кариес се развива под плътна бактериална маса, наречена зъбна плака. Заболяването протича остро или хронично. Кариесът представлява киселинно разтваряне на зъбната емайлна повърхност и разлагане на белтъчния състав на подлежащата зъбна структура.

        В зависимост от разположението на кариозната лезия кариесът  може да бъде : 
на емайла: оклузален /по дъвкателната повърхност/ ,апроксимален /по страничната междузъбна повърхност/ ,цервикален / в областта на шииката на зъба /.

 

 

 

 

 

В зависимост от дълбочината кариесът бива :кафяво петно повърхностен ,срединен и дълбок .

 

 

 

 

 

 

В зависимост от скоростта на протичане бива остър или хроничен.